Битката за душата на Diablo III е приключила. "Що за игра е това?" Е въпрос, зададен от самото му начало, благодарение на привидно по-важната в началото онлайн-инфраструктура (АХ/РМАХ), коЯто помрачи старта на играта. Тя беше обичана от "златните" продавачи но бе ненавиждана от почти всички останали. Тогава играта беше прекалено самостоятелна , странно годни за игра бяха предназначени да се играе и преиграва при по-високи и по-високи трудности. Сега, след две години преигравания и пачове, екипа на Diablo III най-накрая разбра какво иска да бъде играта, и това е много по-добре.

Diablo III е различен райд симулатор. Взимаме и развиваме герой , като правим всичките си умения да работят в хармония, виждаме много противници и съюзници и в цялата съвкупност, ние сме в състояние да извлечем най-доброто от ситуацията и евентуално да преминем, а след това я има и надеждата за някаква подобаваща плячката от цялото преживяване. Това чувство, познато на високо равнище при високите райдове в World Of Warcraft и неговата комюнити, е това, което е около Diablo. Но вместо на контура на бой-хаос-плячка провежда няколко пъти на седмица с няколко десетки guildmates, серията Diablo успя да го направи на всеки пет до 10 минути с един до четири човека, образувайки мотивираща линия, която работи изненадващо добре .

Какво в Reaper Of Souls експанжъна подобри играта, и как се постигна това? Първо се премахна аукциона, който според много хора беше голямата грешка на играта и заради нея се развали невероятният потенциал на играта.
Ако си купиш гиър играта ставаше много лесна, а ако не прекалено трудна и това отказа много от хората, понеже и дропа в много отношения беше прекалено слаб и неразбираем.

Положителните ефекти от премахването на Аукциона не могат да бъдат надценени: Diablo III вече е забавно място където да се играе. Но спирането на аукционната къща е само половината от проблема. Голямото разнообразие от потенциална плячка липсва в оригиналното въплъщение на Diablo III поради случайния и труден дроп, който се оказа може би не толкова впечатляващ в началото.

Със вкарването на новата система за дроп, най-накрая невероятния потенциал и прогрес за гиър и гемплей на играта може да функционира нормално.


На второ място, Това винаги е била най-голяма сила Diablo III,- азширяването на класа с Crusader, смазваща, ужасяваща наслада, която идва като добре дошло допълнение, предвид липсата на силно бронирани класове, тип рицар от оригиналната игра. След като прекарахме цял ден в уж повтарящи се нива и търсене на награди в новия режим Adventure mode', осъзнахме, че Blizzard са направили масивните и хаотични битки да изглеждат разбираеми.

Едно от най-интересните неща е че преследвате целта само с един бутон и няма значение какво и колко има пред вас, вие се съсредоточавате върху, който искате монстър или Шампион. Имаме достатъчно умения, статове, колби и глобове за живот, дори и околната среда може да ни е в помощ за да не умрем веднага.

Акцент върху играта



Акцент върху две игрови години на Diablo III вече знаен, че опростения начин на игра е най-добрата черта. Може би Torchlight II да победи като RPG, и Path Of Exile победи като състезателна игра с опит, но що се отнася до акта на проста игра, Diablo III в момента е непобедим.

Adventure мода е последното потвърждение на този факт. Тя ще откаже играчите от кампания мод и тъй наречената географска прогресия, вместо да насърчава играчите да ловуват "блага", като просто се телепортират до различни области и убиване босове или разни куести. Приключенския режим, и по-специално на Nephalem рифтовете. Дестилират играта до борба, борба, и повече борба, с добре балансирани и ангажирани битки.

Reaper Of Souls носи нов пети акт в Diablo III, фокусиран върху падналия ангел Malthael. Самият акт е огромен и неприлично добре направен с различни зону European city, a dangerous swamp, and Pandemonium (the battleground between heaven and hell)—като всички са в тон.
Битката с босовете е направена много добре от оригиналаната игра.

Историята ... Е, историята е все още куца като част от изпълнение. Но не толкова колкото в оригиналната игра, и това е подобрение. Много от въпросителните от оригиналната история, се разбират, което е добре, но най-малко една сюжетна линия и поне един експанжън се задава.

Попаденията, които подобряват играта.

1. Няма вече Auction House
2. Adventure mode елиминира лошо поднесената история и ни насочва към фарма, битките, енчанта, нещо, което до някъде липсваше в Diablo III
3. Нови чудовища, афикси и нов Act V , които са прекрасна.

Негативите:

Няма силно усещане за RPG прогрес

Грозната действителност :

Отне им две години за да разберат какво искат от играта и как да го представят.

Източник