Макар от незапомнени времена във вселената на Diablo да се води безспирна битка между Рая и Ада, истинската промяна идва със създаването на Sanctuary – свят на смъртните, плод на умората на отцепниците от конфликта между силите на реда и хаоса. И въпреки че Sanctuary (буквален превод – Убежището) е сътворен като място, което да остане скрито и далеч от непрестанната война, той скоро става арена на амбициите и агресията на ангели и демони. Sanctuary е спасен единствено от пленителния, необятен потенциал на смъртните хора.

Тъмната сянка остава завинаги надвиснала над света.



Тъмното Изгнание (The Dark Exile) е времето, в което четирите Низши Злини – Азмодан, Белиал, Андариел и Дуриел заговорничат успешно срещу Тримата Висши – братята Диабло, Бейл и Мефисто – и прокуждат душите им в смъртните земи на Sanctuary. В тяхно отсъствие Белиал, Лорд на Лъжите, и Азмодан, Лорд на Греха, влизат в открита война в дълбините на Ада – война, която до колкото знаем, бушува и до днес.
Архангелът Тириел – закрилник на човечеството в някои от най-пагубните мигове на миналото – научава за изгнанието на Тримата в Sanctuary и прави залавянето им своя мисия. Тириел създава Хорадримите, сбор от най-могъщите смъртни Магьосници, включително Джеред Кейн (предтеча на Декард Кейн) и Тал Раша. Тириел възлага на Хорадримите залавянето на Тримата Висши и дава на ордена кристали – Soulstones – в които да запечатат душите на Диабло и неговите братя. Орденът на Хорадримите намира и залавя Висшите един по един, но неспособни да унищожат демоните завинаги, те вграждат душите им според заръката на архангела.
Бейл е затворен в огромна пустинна гробница, построена с едно единствено предназначение: да държи него вътре, а всички останали – вън. Ала по време на залавянето му, Бейл – Лорд на Унищожението – показва деструктивната си натура и поврежда своя Soulstone. Тал Раша, знаейки че оцелялото парче от счупения Soulstone няма да е достатъчно да задържи могъществото на Висшо Зло, пожертва тялото си за затвор на Бейл. Забивайки кристала в гърдите си и оковавайки се в дъното на гробницата, хорадримът задържа Злото на Бейл в многовековна битка със смелата си душа.
Мефисто, Лорд на Омразата, е затворен в храм на религията Закарум в град Кураст. Въпреки първоначалния план да бъде загробен дълбоко в пустинята Аранох (подобно на брат си Бейл), Хорадримите решават да не затварят двама от Висшите близо един до друг и поверяват Soulstone-а на Мефисто на монасите от Закарум. Но покварата на Лорда на Омразата се оказва твърде силна, и с течение на времето отравя съзнанията на закарумитските поклонници…
Диабло, Лорд на Ужаса, тръгва на запад и е заловен чак няколко десетилетия след братята си. Хорадримите го настигат близо до Уестмарш, където след затварянето му построяват катедрала над гробницата, в която бдителни членове на ордена пазят Soulstone-a непокътнат. Ала с течение на времето Орденът на Хорадримите се разпада, и всички забравят за окованото зло под катедралата…


Завоевателят Леорик става крал на Кандурас, владение на Западния континент на Sanctuary. Той избира Тристрам като столица на неговото кралство и използва изоставената катедрала като негова престолнина и център на управление. Скоро след това, най-доверения съветник на краля – архиепископът Лазарус – е привлечен към дълбините на катедралата от Soulstone-а на Лорда на Ужаса. Дали от страх или изкушение, архиепископът строшава кристалния затвор и освобождава душата на Диабло. Твърде слаб за да вземе отведнъж тялото на самия крал Леорик, Диабло заповядва на Лазарус да отвлече сина на краля – принц Албрехт – и да го доведе в Катедралата като приемник на демоничния лорд.
Изгубил сина си, кралят полудява и осъжда мнозина на смърт, напразно подозирайки тяхното участие. Междувременно Лазарус мами войниците на Тристрам и ги въвлича в капан при Касапина (The Butcher) – демон, въоражен с гигантски, кървав сатър. Лудият крал Леорик е екзекутиран, но душата му не намира покой и неговият скелет се връща към живот, а златната му корона остава единствения отблясък от мирното минало на Тристрам.
Така започва историята на трима смели авантюристи – войн, стрелкиня и магьосник – които намират пътя си до Тристрам, привлечени от слухове за ужасяващи създания, несметните богатства и могъщи заклинания. Техните геройства са напътствани от Декард Кейн, потомък на Хорадримите. Според каноничната история Войнът е този, който достига до адските дълбини под Тристрам и побеждава Диабло. Смятайки се способен да удържи злото, Войнът забива Soulstone-а на Диабло в собственото си чело. За кратко всички вярват, че мрачните времена са свършили, и местните празнуват завръщането на героя в Тристрам – но той вече е променен човек, над чиято душа тегне присъствието на Лорда на Ужаса.
Героят напуска Тристрам и поема на изток – там, нашепва душата му, той ще намери отговори на своите кошмари…



В началото на тази история, славният убиец на Диабло е вече Мрачен Бродник (The Dark Wanderer), който търси убежище от виелиците в страноприемница по пътя на изток. Разгневен от подигравките към слабоватата му фигура, или просто неспособен да държи повече Лорда на Ужаса в себе си, измъчения герой дава свобода на хаоса. Демони и скелети се появяват насред адски пламъци и избиват всичко живо в страноприемницата… Всички, освен един: Мариус, наемник на ръба на разсъдъка си, когото Бродникът вика със себе си по необясними причини.
Мрачният Бродник поема пътя към Манастира на Стрелците (Rogue Monastery) и постепенно отнема контрола върху местността от ордена на Сестрите на Сляпото Око. След като превзема Манастира, Бродникът оставя едно от Низшите Злини – Андариел – да пази прохода от всеки, дръзнал да го последва.
Ала както авантюристи пристигнаха в Тристрам в търсене на слава и богатства, така и при оцелелите в Лагера на Стрелците (Rogue Encampment) пристигат шепа герои, които желаят да сложат край на злото в Манастира и отвъд. По своя път, те спасяват Декард Кейн от руините на Тристрам. Отново наставник, той ги напътства към Манастира, където те побеждават Андариел и освобождават прохода към “съкровището на пустинята” – крайбрежния град Лют Голейн.
Далеч пред героите, Бродникът и Мариус достигат Лют Голейн в търсене на Гробницата на Тал Раша. На дъното на гробницата в сърцето на пустинята Аранох, Бродникът намира брат си – но предусетил намеренията му, там го чака и архангелът Тириел. Докато двете могъщи създания влизат в битка, Бейл – все още затворен в тялото на Тал Раша – забелязва присъствието на Мариус и залъгва слабото му съзнание с илюзорен образ на измъчен човек, който копнее за свобода. Подмаменият Мариус изтръгва Soulstone-а от гърдите на Тал Раша – и унищожава многовековния затвор на Бейл. Злите братя надвиват Тириел и го затварят в гробницата, призовавайки друго от Низшите Злини – Дуриел – да пази архангела вътре. Без възможност да последва братята, Тириел възлага сурова задача на нещастния, умопобъркан Мариус – да занесе Soulstone-а на Бейл в източното кралство Кураст, където да мине през портал към Ада и да унищожи кристала върху Адската Наковалня (the Hellforge).
Скоро след тези събития групата авантюристи, убили Андариел, започват свое търсене на Гробницата на Тал Раша. С помощта на Кейн, мистичен артефакт на име “Хорадрически Куб” и обитателите на Лют Голейн, приключенците намират пътя си до скритата гробница и побеждават второто Зло на пътя си – Дуриел. Освободеният Тириел им съобщава, че оковите на Бейл също са свалени, и че преследването на Мрачния Бродник продължава – все на изток, отвъд морето, в Кураст – градът-обител на религията Закарум.
Междувременно Бейл и Мрачният Бродник, чието тяло придобива все по-покварена форма под влияние на Диабло, се заемат с освобождението на най-възрастния брат – Мефисто – от затвора му в Кураст. Още докато е в плен, Лорда на Омразата отравя съзнанията на цялата религиозна общност на Закарум. Висшето духовенство, някога предвождало войните на светлината – Паладините, става дясна ръка на Мефисто. На демона устоява единствено най-висшия духовник, Калим, когото сполетява зловеща съдба – тялото му е разчленено и разхвърлено из цялата околна джунгла. Така двамата Висши достигат без проблем до третия, и обединени те отварят портал към Ада. Диабло преминава в Адските селения за да подготви завръщането на Тримата, а Мефисто остава в света на смъртните, за да се разправи с героите.
Мариус отново проявява слабост и не последва Диабло в Ада, за да изпълни заръката на Тириел. С последните останки от разсъдъка си, той се скрива в убежище за луди. Когато героите най-сетне си проправят път до портала към Ада, от Диабло, Бейл и Мариус няма и следа. След като побеждават Мефисто, те отнасят неговия Soulstone през портала към пъкъла.
От другата му страна се намира Крепостта на Хаоса (Pandemonium Fortress), фронтово укрепление на Райските сили във Вечната война. Героите се впускат до кошмарните дълбини на Ада с три задачи – да убият Изуал (ангелът-предател, с чиято помощ Тримата Висши намират пътя си до Sanctuary), да строшат Soulstone-а на Мефисто върху Адската Наковалня… и разбира се, да сложат край на съществуването на Диабло.


В последната позната история от света на Sanctuary се говори за завръщането на Бaaл, последния жив от Тримата Висши. За късмет на демона, той е бил затворен в тялото на Тал Раша – велик магьосник на Хорадримите, който е знаел местонахождението на митичния Worldstone: преградата, която пази Sanctuary от другите светове. Когато Бейл взема надмощие над тялото на Тал Раша, това познание преминава в него – и той незабавно подготвя обсадата на планината Ареат, тайния дом на Worldstone-a.
Обсадата на Ареат и местните Варвари се увенчава с успех – падат град след град, докато накрая остава единствено Харогат, предпазен от саможертвено заклинание на местните старейшини. Бейл не губи време с това укрепление и продължава към върха на планината, но именно в Харогат пристигат героите и оттам тръгват по следите на Лорда на Унищожението. През орди от демони и древни изпитания, героите настигат Бейл при прочутия Worldstone – но не успяват да предотвратят покварата. Бейл е посечен от героите, но на Тириел се налага да унищожи отровения със Зло Worldstone.
Оттогава минават двадесет години…


Засега не знаем какви са последствията от унищожението на Worldstone-a. Изглежда сякаш демоничната инвазия отпреди двадесет години оказва влияние само върху шепа хора, които са вече мъртви или изгубили разсъдъка си. Тези, които знаят и помнят тези събития – като Декард Кейн – са пренебрегнати и отхвърляни. Никой не е виждал Тириел от събитята на планината Ареат. Очакванията, че след унищожението на Worldstone-a – основната преграда между света на смъртните и другите измерения – орди от демони ще залеят Sanctuary, не се оправдават.
Като че ли се създава фалшиво чувство на сигурност…
Известен елемент от сюжета на Diablo III е “Черният Soulstone”, чиито образ се вижда неколкократно във връзка с историята. Повечето теории предполагат, че той е парче от Worldstone-a, който Тириел строшава след смъртта на Бейл. Защо е черен, къде се намира, и каква е била ролята му през двадесетте години между Diablo II и Diablo III, ще разберем само след седмица – когато Азмодан, Белиал и (разбира се) Диабло се завърнат!

Източник