Островът Шиансай е разположен северозападно от Tur Dulra. Името Шиансай (Xiansai) изглежда да произлиза от китайската система за именуването на Китайските градове. В Китай „Xi'an“, приемайки, че има две срички, е столичен град, което означава „Мир на Запад“. Произношението на думата „Xi'an“ или изписан на общоприетия Китайски език - „Мандарин“, като „西安“, звучи като „шии-ан“. Въпреки това, логически „Xian” би трябвало да се изписва с една сричка и да се произнася като „шиан“. Много е вероятно сричката „Xian” да се отнася за Китайския символ „仙“, което ще рече „безсмъртен“ или ако се използва като прилагателно – „да бъдеш мистериозен“. Сричката „sai” означава „крепост“, изписана като „塞“ за съществително. Следователно думата „Xiansai” означава „Крепост на безсмъртните” или „Мистериозната крепост“. Също така в играта чародейте може да се смятат за хората с мистериозни безсмъртни сили, затова името на родина им е, за да отрази уменията им в Diablo. В допълнение, думата „Xiansai” вероятно е анаграма на думата „Азиатец“ с прибавени буквите „х“ и „i”, което довежда до спекулацията, че Xiansai е дом на все още неразкрита Азиатска или специфична китайски-ориентирана цивилизация. Има много възможни връзки за съществуването на подобна цивилизация, най-вече от различните имена на уникални предмети в Diablo.

Но много очевидна връзка е изразеното източно-азиатско лице на женския магьосник в концепт арта на Diablo III, за който е ясно, че идва от Шиансай.

В Diablo I Split Mail (броня) изглеждаше точно като бронята носена от японските самурай. Фактически, самото съществуване на Splint Mail предполага Азиатско въздействие върху предметите в света на Светилището.

В Diablo II имаше още повече предмети, повечето от които уникални. Splint Mail се завърна заедно с повечето оръжия за Асасинката – катарите. Предмети като Buriza-Do Kyanon, Chu-Ko-Nu, Bing Sz Wang и The General's Tan Do Li Ga имат ясна връзка с Азиатците. Има няколко типа култура, които ги отразяват. Например, много предмети имат китайски наименования, както споменахме. Предмети с имена като Kuko Shakaku отразяват Японска култура, докато The Iron Jan Bong беше корейско име и Heaven’s Brethren и Hwanin’s Majesty имат имена директно от корейската митология. Друга по-малко очевидна връзка беше видяна в Act V от Qual-Kehk. Той спомена историята на Larzuk за налудничавата идея да се напълнят огромни тръби с барут и метални топки и да се изтрелят по демоните. Това очевидно е във връзка с черешови топчета и техния начин на работа. След като барутът е открит в Китай, може да се каже, че това е косвена връзка с възможна Азиатска цивилизация от света на Светилището. Още повече, споменато е, че Larzuk го е чул от пътешественици, които може би са от Шиансай. Алхимикът Alkor има много силен индийски акцент, който също може би произхожда от Шиансай.

"ономасиология" Ко речи ?????????

Дялове на лексикологията :
1. Семасиология- /semasia- смисъл, значение, logos- учение/- наука за смисъла. Обект на изследване на тази наука е лексикалното значение на думата или семантиката й.
2. Ономасиология- /onomasia- название, onoma-име/- наука за названията. Тя изучава начините, по които се извършва наименуването на на предмети, понятия и явления, връзката между лексикалното съдържание и езиковата форма. Ономасиологията е свързана със семасиологията, но се различава съществено от нея. Семасиологическото изучаване е насочено от думата към нейното значение, а ономасиологическото- от понятието към обозначението му от съответната дума. За ономасиологията е важна ономасиологичната природа на езиковия знак, т.е как възниква думата.
3. Ономастика- наука за собствените имена. Дели се на антропионимия- наука за собствените имена на хората; топонимия- наука за названията на селища и хидронимия- занимава се с названията на водни басейни.
4. Фразеология- изучава устойчивите, фразеологични съчетания от думи, мястото им в общата лексикална система, лексикалната и синтактичната им структура, значението, произхода и стилистичните им особености
5. Етимология- наука за произхода на думите
6. Лексикография /lexicon-речник, grapho-пиша/ наука, която се занимава с изследването на принципите за съставяне на различни видове речници