Вчера се включих в темата за парагоните с едно мнение, което провокира малко остри реакции и за да не спамя, реших да пусна една собствена тема, за да мога да си изкажа мнението и да могат да се включат и другите хора със свое, собствено такова.
Стана навъпрос за това, как хората отделят ужасно много време (под време разбирайте ИГРАЛНИ месеци от живота), за да си трупат самочувствие и по някакъв начин да изграждат "успехи" в играта, пренебрегвайки истинските такива в живота.
Тази тема по-скоро е насочена към онези играчи, които живеят в по-голямата част от денят си в играта.

Ще ви разкажа един мой случай, в който предполагам много хора ще се "намерят".
Когато излезе WoW бях на 12 години. Винаги съм бил спокойно и тихо хлапе, което не си е падало по баровете, дискотеките, кафенцата и другите простотии, където хората обсъждат ц*ците на мацката от съседния блок.
В последствие, когато заиграх играта една идея по-сериозно и минаха няколко години, се озовах в една от най-добрите хардкор български гилдии навремето. Израснал съм около 3 жени, нямах баща, който да ме напердаши, че цикля играта около 16 часа на ден, че пропускам от време на време училище или ходя там почти недоспал и т.н. Общо взето едно болесно състояние. Само че, докато си по-малък всичко това си има някакъв определен чар. Да тръпнеш да ти падне новия айтъм, някакво ново оръжие, да се тръшкаш като го дадат на някой друг,а не на теб, да си вдигнеш новия герой, да ходиш на риба в играта и т.н... Всеки лешпер на тия години, особено, докато не стане време за бачкане - са му само секс и игри в главата. За другите ангажименти и по-големи отговорности в живота - все още не е дошло време.
Та, за да не се отклонявам много,много, че ще ви откажа да четете всичко преди да съм се изказал напълно, ще ви споделя, че по времето на WoW много се кефих на възрастни хора от порядъка на 30+ години, които циклят нон стоп, развиват си героите по уникален начин, владеят играта до съвършенство. Наслушал съм се на семейни скандали как бащата вместо да смени памперса на детето - цикли в райд от 20 човека и кара жена му да го чака с часове и дупето на детето се обрива през това време, защото няма кой да го преоблече. Виждал съм и случки, когато родители до такава степен циклят играта, че карат децата си, когато имат оценка под 5ца в училище да гриндят злато в продължение на часове. Имах и приятел, който почина след 37часа игра. Разбира се, сигурен съм, че всеки може да напише случка, която да е потресаваща, свързана с геймърството.
С времето обаче, когато станах на 20 години или 8 години по-късно, откакто излезе WoW, се огледах около мен и видях хората на моите години, колко много неща реално са постигнали в реалния живот. До каква степен са дръпнали пред мен, докато аз съм бол очи в постижения, които са впечатлявали само дадена виртуална аудитория.
Една вечер седнах и се замислих, че, ако продължавам по този начин - един ден много ще съжалявам за изгубеното време. Ще заприличам на онези геймърски семейства, в които няма никаква тръпка, нито за личностно развитие, нито за нещо по-глобално, камо ли, ако дойде време за деца.
Дойде моментът, в който реших, че това вече няма да го бъде и спрях да играя игрите по онзи начин, в който не разбирах, че вече се е стъмнило навън. Хванах се на първата ми работа, която беше да обработвам снимки от фотосесии. Интересното беше, че като минаваше време и колкото повече се издигах в работата си, осъзнавах, колко много реално съм научил от игрите през живота ми, заедно с онези хора. Да работиш в екип, да си лоялен, да приемаш нещата такива, каквито са, да не се отказваш и да продължаваш напред (не го казвам като Пулев ).
И така, 3 години по-късно, след като смених начинът си на живот и разбиране за нещата и кое - как трябва да се върши и то с мярка, така че, хем да си имаш постиженията в играта и в реалния живот, основах мое собствено фотографско студио, в което вече работят 15на човека, имам си приятелка, пътувам си по света и т.н.
Миналата седмица бях на гости на приятел, който е на 35години, заклет Диаблоджия, който вече е 1,129ти парагон и не обича да се показва много,много. Разбрах, че жена му не го изтраяла, взела си детето и отишла да живее при майка си.
Не знам дали повечето от вас ще вникнат в думите ми и ще разберат това, което исках да кажа. Когато бях по-малък и ми казваха, че не е много готино да играя по цял ден, а да се занимавам с нещо смислено и просто да отделям по 1,2,3 часа на ден за игра - тогава се оправдавах с думите, че предпочитам да цикля, отколкото да ходя на дискотеки, барове и прочее. Обаче това вече звучи доста детско, когато го чуя от хора над 25 години.
Защото човек може да се развива в много области, не да си намира оправдания за провалите в личния живот чрез играта, просто защото не му допадат местните кафенца )

Разбира се, това е лично мое мнение. Ще се радвам, ако и други се включат в темата.

Ще завърша с няколко прости въпросчета, които ясно подчертават целият този текст, който изписах:

1.Кога за последно изведохте приятелката си на хубав ресторант?
2.Кога направихте някой друг щастлив?
3.Дали се сетихте последния месец да подарите цвете на приятелката/жена си без повод или да й купите рокля, с която да се почувства още по-красива и оценена?
4.Дали наскоро сте си задавали въпроса "Какво мога да променя, че заплатата да ми е по-висока и да спра да мрънкам как политиците са ми виновни, че за вбъдеще да осигуря на детето си нормална среда за израстване?"
5.А, дали си зададохте въпроса "Да го е*а, на 30 години съм и все още нямам път, по който да поема?"
6.Или пък, че днес ще е от онези дни, в които ще направя нещо много, много коренно различно.

Въпросите могат да са безброй.

Завършвам с един много хубав цитат:

"Успехът не е за всеки, но всеки избира дали ще пробва, докъде ще стигне и как ще го постигне"

Чийрс, машини!

1.Кога за последно изведохте приятелката си на хубав ресторант?

- Предпочитам да я изведа на разходка сред природата или да отидем някъде на почивка за няколко дни.

2.Кога направихте някой друг щастлив?

- Случва се често заради естеството на работа.

3.Дали се сетихте последния месец да подарите цвете на приятелката/жена си без повод или да й купите рокля, с която да се почувства още по-красива и оценена?

- Не е нужно всичко да е материално за да накараш някого да се чувства специален.


4.Дали наскоро сте си задавали въпроса "Какво мога да променя, че заплатата да ми е по-висока и да спра да мрънкам как политиците са ми виновни, че за вбъдеще да осигуря на детето си нормална среда за израстване?"

- Да политиците са виновни не по-малко от мен, теб и всички останали. Дете нямам така, че ги приемам нещата по-леко.

5.А, дали си зададохте въпроса "Да го е*а, на 30 години съм и все още нямам път, по който да поема?"

- Да го е*а на 26 съм... имам известни проблеми, но са решими и знам какво искам и как да го постигна.

6.Или пък, че днес ще е от онези дни, в които ще направя нещо много, много коренно различно.

-От време на време дори и това права, даже се изненадвам от себе си.


Браво за постигнатият резултат и за това че работиш нещо, което ти харесва, това според мен е най-важното, а не колко пари изкарваш както много други смятат. Разбира се, че ако ти носи и добри доходи е супер, но това е поредният + така да го кажем.

Тъй като от една страна аз бях единият от хората, които не реагираха обаче остро, а просто се изказах, че всеки може да прави с времето си каквото иска. Просто според мене всички гледате един стереиотип на живот.
Както ти, така и аз съм израсъл без баща с майка ми и баба ми. Знаеш, че се налага от рано да си "мъжът" в къщата. Тук няма какво да задълбавам повече.
От малък си знам задълбженията и да от малък играя и съм прекарал страшно много време, което наистина съм можел да вложа в нещо друго, но до преди няколко години не ми е пречело.
Имах достатъчно време за учене, тренировки и мачове, време за игри, излизания и т.н.

Сега имам достатъчно време за работа, игра и личен живот. Ако някога имам деца естествено, че няма да отделям много време за игра и винаги ще са пред това да играя - тук е важното да може да разграничаваш нещата. Ако си имам задължения естествено играя по-малко. Имам дни в които не играя нищо, мога да си пусна филм да проверя нещо или да почета книги, а в нас имам наистина огромна библиотека от всякакъв жанр, като някои книги са поне два пъти по-стари от мен.
Много е важно да си направиш тъй "нареченият график" така го определям. Когато усетя, че прециклям да кажем задължително ставам и излизам от нас отивам да се разходя, може велопоход и т.н.
Не спя по много часове средно по 3-6 и затова не ми пречи така съм от ранна детска възраст и поне за сега не ми пречи. Нямам проблеми да ида на почивка да кажем за 2 седмици и да не седна на компютър. Имам смартфон, който главно го ползвам да слушам музика или ако нямам достъп да проверя нещо ако спорим с приятели или искаме да изясним нещо по дадена тема, но не може да стигнем всички до съгласие.

Ти имаш различно мислене от мен и това се вижда в постовете ни, но в никакъв случай не искам да те убеждавам, понеже тук няма кой е прав и кой е крив, а различни хора, различно мислене и виждане на нещата, лошото е ако всички сме като роботи и мислим еднакво, тогава един план ще бъде изпълнен, но да не се отплесвам.
С години съм се научил да не се привързвам изключително много към хората, просто защото мога винаги да отида някъде другаде, други са ме заблудили и прочие. До скоро имах приятелка и това не ни пречише, тя никога не е играла игри, но пък примерно не се отделя от смартфона, нещо което мен изключително много ме дразни, както и Фейсбук - там публикувам само пълнеш, а не нещо важно, докато знаеш много момичета главно и жени само се тагват - в мола съм, в кафето съм, в кенефа съм, чувствам се супер секси в леглото с моя съм и прочие...
За мен геймингът не е проблем, по-голям проблем е малкото хлапе на 10, което търчи с таблета и после не знае как се държи мишка или как се пише, но знае как да споделя и лайква.

От доста години живея в малък град просто се случи с течение на обстоятелствата, а и да ти кажа мразя големият град, шумът изключително много ме дразни навсякъде всякакви изруди, вярно голям град много възможности, много интересни хора - няма две мнения, но няма тишина, спокойство и възможност за пълноценен отдих.
Ти искаш семейство, аз нямам нужда и никога дори за момент не съм изпитвал такава нужда от жена до мен с която да живея или да създам семейство. Работя за малко пари, но съм щастлив, доволен съм от работата, която работя (първоначално мислих, че е крачка назад понеже работих за четирицифрена сума и бях управител на общинска агенция, но наистина новото и необятното за мен в дадената сфера ми хареса много), а тя е в Бюро по труда, занимавам се с електронно архивиране на документи, прекратяване на договори, подръжка на техниката, обслужване на безработни лица, работодатели, много други неща и чувството, когато помогнеш на някой наистина ми доставя удоволствие.
Да помогнеш на някой човек да си намери работа или да намериш на работодател подходящ човек и хората да са доволни и благодарни, това не е само работа, наскоро помогнаха колежки на едно момче, което е сирак да си оправи документите понеже ще бъде наето по програма, а документите му за образуванието бяха в менторката му, която не се знае къде ги е завряла, поела ангажимент и до там. Знаеш много добре, че това не е проблем на служителките и могат да кажат отиваш и си вадиш диплома наново и останалите документи и толкоз. Но колежките се разваняха и всичко ще бъде пратено по служебен път, а не момчето да ходи и да го мотаят и да строши сумати и пари, които на всичкото отгоре няма.

Тук няма правилно или грешно - ако искаш играй 10 дена по 10 часа - стига да имаш време, а не да изоставиш ангажиментите си и отговорностите си. Ако имаш дете да не е нормално да го игнорираш ако има нужда от теб.

Мен примерно много ме дразни хора, които ми казват играеш прекалено много, а по цял ден те висят по кафета, кръчми и прочие и затова ги игнорирам, но на хора като теб с които може да се говори и да се стигне до дискусия бих могъл да изложа моето виждане на нещата.
А

Поста стана много графомански и затова спирам

Не си ме засегнал, аз също се надявам да не съм и съм съгласен с много от нещата, които си написал

Също си много прав, че хората се предават затова сме и на това положение и останалите неща със зомбясването и копирането един от друг, да разбрах, че не си се фокусирал на материално, точно затова дадох примера с почивката, друго си е да си наемеш една вила само с приятелката или с приятели и да се забавлявате.

Съгласен съм пак ще го кажа с теб за много неща, както и че не трябва да се прецикля и ако почна да го права си взимам веднага мерките да го стопирам в ранен стадий

О, отдавна спрях да мисля, колко пари да взимам. Не съм имал много пари през годините, така че за тях и дума да не става.
Аз съм си изградил работата така, че не ми пуши главата - определено. Относно приятелката... за мен семейството е на първо място. Нали знаеш, когато си го нямал - правиш всичко възможно твоето да има всичко, но също така, както и ти каза - въпрос на личен избор. Приятелката ми нито е глезена, нито има всичко на света, не е и материалистка (слава богу, че ги има едни )

Твъде млад съм и аз, след 5,10 години живи и здрави пак ще драсна в тая тема да видим, кой-докъде го е докарал, включително и моя милост

Човек трябва да е малко егоист към себе си, но да не прекалява.
Трябва да има баланс между теб, семейството и всичко останало.

tl;dr;

1.Кога за последно изведохте приятелката си на хубав ресторант?
-Последно я водих в The Slaughtered Calf Inn, пихме бира, малко танци, нищо особенно...

2.Кога направихте някой друг щастлив?
-Не че се хваля, но ми падна много макснат SoJ, който подарих на едно монахче от клана , много се зарадва даже обеща да почерпи.

3.Дали се сетихте последния месец да подарите цвете на приятелката/жена си без повод или да й купите рокля, с която да се почувства още по-красива и оценена?
-Тука признавам - Забраих

4.Дали наскоро сте си задавали въпроса "Какво мога да променя, че заплатата да ми е по-висока и да спра да мрънкам как политиците са ми виновни, че за вбъдеще да осигуря на детето си нормална среда за израстване?"
-Да! Мислех да сложа нещо с повече gold find, но скапаните политици така са направили играта , че файда много няма.

5.А, дали си зададохте въпроса "Да го е*а, на 30 години съм и все още нямам път, по който да поема?"
-"По кой път да поема" - питах се често аз и замених сухата клонка с голямата гега...

6.Или пък, че днес ще е от онези дни, в които ще направя нещо много, много коренно различно.
-Нов герой... на хард кор!!! - замислих се аз...

Въпросите могат да са безброй.
-Отговорите също... Една китайска поговорка гласи - "Късото може да е късо , стига да не е в твоето ду-е"

Накратко искам да ти кажа, че именно "пропиляното време" в тази гейминг среда, която изкарваш едва ли не болестно състояние е развила интелектът и въображението ти и най - вероятно те е направила човека който си днес.