Естествено!

Гледал съм някой от класиките:

"Господин за един ден"
"Оркестър без име"
"Опасен чар"
"Козият рог"
"Топло"

и др.

Гледал съм доста и ми е страшно мъчно, че в момента се правят филми и сериали от типа на "Стъклен Дом", "Под Прикритие" и разни други пумии и се възхваляват все едно са за оскар.

Хората по цял свят се скъсаха да правят филми свързани с историята си, то не бяха войни, то не бяха каубой, викинги и не знам си какво още. Само ние се правим на американци и правим "екшъни" американски стил. То поне да ги правиха като хората ами те събрали една камара некадърници за актьора и само като им чуя сценариста какви диалози им е написал получавам трайно мозъчно овреждане.
И като питаш някой келешар гледал ли е "Време разделно" и той те гледа насреща като купено куче и ти се смее, че си гледал глупости, а знае репликите на някакъв катил от Шише 'жам със запетайките.

Получавай, можеш да си татуираш някой цитат на куката междувременно.

Няколко неща ме карат да напиша мнение в тази тема. Първото е в самото заглавие. Дайте да не говорим за Тодор Живков с някакъв сантимент, който всъщност за мнозинството от нас е непознат и в най-лошия случай ни е вменен от наши роднини (симпатизанти или членове на партията-майка). Само докато прочетох заглавието и останах с впечатление, че авторът на темата толкова много милее за социалистическия строй и за своя любим вожд, че чак киното от онова време му липсва. А всъщност авторът е на около 25 (+/- година-две) години.

Действително това е най-плодотворният период за българското кино. Тук абсолютно подкрепям мнението на underweaver. Историческото кино на всяка държава винаги остава в неговата културна съкровищница. За жалост българското чуждопоклонничество е най-разрушителната ни черта. По-разрушителна от злобата и завистта. В момента правим филми по щатски модел и си мислим, че сме ударили кьоравото. Всъщност ние всичко се стремим да правим по щатски модел и това наричаме "модерно". В интерес на истината по време на социализма в България (и в останалите страни от този блок) пак е имало една такава "мода" всичко да се прави по съветски модел. Каквото се прави от нашия "по-голям брат" Русия, това трябва да се прави и тук, защото това е признак на послушание и следовничество на комуналната интернационална идея!

За добро или зло, затова са се правели толкова много филми в България по онова време, сред които наистина има шедьоври. Няма да лъжа, че съм абсолютен противник на червената идея, но наред с това обожавам историческите ни филми от онзи период.

Величието на Хана
Борис I
Сватбите на Йоан Асен
Калоян
Ивайло
Боянският майстор
Време разделно
Козият рог
Капитан Петко войвода
Шибил
Под игото
Записки по българските въстания
Мера според мера
Героите на Шипка

Не мога да изброя всички наизуст, няма и смисъл. Българите трябва да гледат тези филми поне по два пъти! Няма да навлизам в сферата на историческата достоверност на една част от филмите (на първите няколко), защото комунистът не може без да спекулира и без да изопачава по угоден начин историята. Важното е, че са се правели филми за българската история. М/у другото, американецът-холивудец също не може да направи сериозен исторически филм, но това също е друга тема.

Също така вечната холивудска хепи енд простотия изобщо не е присъща на европейското кино като цяло. Стойностното кино е всяко друго, но не и холивудското. Ние сме залети от треторазрядни американски боклуци. Закърмени сме с американско кино и затова всяко останало ни прави лошо впечатление. Затова и не харесваме българска музика, българско изкуство, български език дори.